Матрично-ритъмна терапия
Принос към холистична медицина, от гледна точка на физикалната терапия
Ханс Ортман, Заместник-председател на Федерацията на физикалната терапия (VPT)
На годишната среща на Международното общество за цялостна дентална медицина (GZM), Мюнхен 2007 г., чух за матричната и матрично-ритъмната терапия във връзка с лечението на кранио-мандибуларни дисфункции (СMD). Този клетъчно-биологичен концепт, който бе представен там от д-р Улрих Рандол от Мюнхен, ми напомни за нагласата, която ми е позната от години в рамките на системите за управление на качеството. Д-р Рандол интерпретира биологичните системи като сложни, регулирани системи и ги групира подобно на системите за управление в трите взаимодействащи си области - информация, процеси и структури (I-P-S управление).
Интерпретирането на хората от гледна точка на системите за управление, които представят нови симптоми в рамките на системни съображения като процес на дерайлиране, е нещо ново. За всеки бе ясно как тук ограниченията в движението се свързват със смущения на менструалния цикъл на клетъчно-биологично ниво. По този начин могат да се развият лесно концепции за физикална медицина, които дават на нашия отдел правдоподобна и изцяло нова научна основа.
След доклада имах възможност да проведа подробно интервю с д-р Рандол, за да обсъдим темата задълбочено.
Х. Ортман: Господин д-р Рандол, Вие сте медик, работили сте дълги години в отделението по челюстна хирургия (под ръководството на проф. д-р д-р E. Щайнхойзер) и в травматологията (проф. д-р Ф. Ф. Хенинг) към университета в Ерланген и сте ръководили един дългогодишен проект -„Клинично ориентирани фундаментални проучвания“. От години консеквентно преобразувате резултатите от Вашите проучвания в Матрикс-центровете в една модулна концепция за матрична терапия. Като важен резултат от Вашата работа възниква матрично-ритъмната терапия. Как Ви хрумна тази идея и за какво става дума при това?
Д-р У. Рандол: Идеята въобще да се занимавам с физикални терапии дойде от клиничната необходимост, която имахме – например, поне за мен, незадоволителните терапевтични резултати, които ме накараха да преобмисля методите. Вече не можехме да помогнем на много тежко болни хора, въпреки че използвахме всички възможности на университета. Въз основа на последните епистемологически модели се опитахме да разработим нови подходи за лечение и те ни отведоха първо към виталната видео-микроскория с висока резолюция.
За разлика от електронната микроскопия, тук наблюдавахме клетките живи. В края на 80-те години „кибернетика“, „теория на хаоса“ и „нелинейна термодинамика на необратими системи“ бяха нещо ново за мен. Тези идеи вдъхновиха нашите тогавашни експерименти с един видеомикроскоп в рамките на наше изследване, при което "дразнехме" туморни и нормални клетки само чрез промяна в хранителната среда по химически (фармакологично- хомеопатичен) или физически (механично-електромагнитен) начин , за да видим дали и как те ще се адаптират към стимула.
Специална пресконференция на д-р Рандол в Център Гарабитов - Пловдив Тема - Матрично-ритъмна терапия (MaRhyThe)
Особено показателни бяха например движенията на митохондриите и ритмичните процеси в цитоплазмата на отделните клетки, които бяхме в състояние да повлияем отвън.
За първи път имахме възможността да представим клетъчните процеси на свежи, човешки клетъчни проби и да ги уловим с камера. Това бе един нов свят за мен. От целия спектър възможности за физикални терапии, ние търсехме и се питахме кои методи действат неспецифично (хаотично) или специфично (подреждащо)? От днешна гледна точка, това е било взаимодействие от типа стимул/ отговор на ниво клетъчна регулация с методите на физикалната медицина.
От тогавашната гледна точка на „биофотонното” изследване, един възможен подход за лечение, например да се стигне до функционираща тъкан чрез мерки за правилен метаболизъм, изглеждал правдоподобен, но минава известно време докато се извлече практическа полза в областта на физикалната терапия. Откритието, че биохимичните и биофизичните клетъчни процеси са свързани както с ритъми в, така и извън тялото, ни изведе на прав път.
В рамките на една докторска работа бяхме в състояние да докажем с пиезоелектрически сензори (акселерометри) на скелетната мускулатура, че забързани и съответно забавени или намалени като интензитет честоти са пряко свързани с болки, напрежение или други болестни състояния.
Здравата мускулатура синхронизира в честотната област между 8 – 12 херца. Очевидно, променените еластичност и пластичност на мускулатурата са свързани с променена „логистика“ на клетъчно ниво. И така, изведнъж скелетната мускулатура се оказа в центъра на нашите изследвания. С посланието "няма живот без ритъм", което може да значи и "здравословен начин на живот с правилния ритъм", изведнъж спектърът се разшири от цялостен медицински подход, който може да се изведе от актуалната физика, до древната Хипократовата медицина, която, както е известно, приема здравето като "хармония на жизнените процеси" и е основана на първоначалния "функционален подход към болестта." Изхождайки от това биологично значение на ендогенната ритмика при здрави тъкани, при матрично-ритъмната терапия ефективно и дълбоко в тялото се инжектират съгласувани механо-магнитни вибрации. Нарушени, свързани с ритмиката биохимични и физикални процеси се реактивират, съответно регенерират и възстановяват. Подходът напомня на оркестър, в който диригентът (даващ такт) постоянно подрежда музикантите (клетките) и ги мотивира да работят заедно.
Х. Ортман: Какво точно прави терапията?
Д-р У. Рандол: Искам да поставя на първо място напредъка от гледна точка на науката за синхронизацията. Тя разглежда биологичните системи като хармонично, съответно кохерентно, трептящи системи. При това кохерентните ритми, като например сърдечния ритъм или ритъма на мозъка или мускулатурата, действат на всички йерархични нива- от микроскопично малките до макроскопичните процеси - и задават ритъма. В тялото, определящите ритми са свързани с насочените движения на флуидите, които заобикалят и промиват отделните клетки подобно на хранителна среда в клетъчна култура. Човек трябва да си представи, че клетките в тялото се обливат като риби във вода и като отделни осцилатори създават заедно видимия за нас ритъм. Ако липсва воден обмен, рибите страдат забележимо, защото снабдяването и отделянето вече не са наред.
Цялата "логистика" се обърква и всичко се "замърсява". В резултат на това, продължителните „грешни” честоти неизбежно водят до влошаване на качеството на заобикалящата клетките среда, която се нарича извънклетъчен матрикс. Чрез компенсационни и декомпенсационни механизми системата бързо излиза извън строя.
Както при износването на материалите и тук клетките вършат все по-малко работа и поради нарушаването на микропроцеси се стига до негативни промени в тъканите (появяват се симптоми). Тези процеси се изразяват по-конкретно в болки, втвърдявания, спазми на мускулите, слепвания на фасциите и сухожилията, крампи, загуба на еластичност и координация, като се започне от клетъчно ниво. Благодарение на матрично-ритъмната терапия, ние разработихме един подход, който допълва физиотерапията и чрез който можем целенасочено да повлияем процесите още на клетъчно равнище. Методът започва микроекстендиращо с ритъма си от скелетните мускули и чрез Entrainement – ефекти (синхронизиращи ефекти) клетъчните процеси внимателно се реактивират, клетките се промиват и адаптират към цялостната система отново.
Х. Ортман: В кои случаи препоръчвате тази терапия?
Д-р У. Рандол: Терапията се е доказала във всички случаи, при които симптомите се дължат на микроциркулационни проблеми. Практически всяка медицинска дисциплина може да се възползва от това поради регулаторния ефект върху клетките. През десетте години от нейното разработване в университета в Ерланген, матрично-ритъмната терапия се е доказала предимно в областта на рехабилитацията, професионалния спорт и ветеринарната медицина. От три години тя се разпространява и в областта на трудовата медицина, най-вече в автомобилната индустрия. Прилагането на терапията е полезно както в превенцията (за предотвратяване на патологични изменения), така и в рехабилитацията (за предотвратяване и намаляване на трайните поражения след претоварвания, наранявания и операции). В спортната медицина се цени най-вече чувствителното ускоряване на възстановяването между тренировки и след разтежения, травми, схващания, възпаления на сухожилията, миоартропатии и други проблеми. По този начин е възможно интензивиране на тренировките и по-скорошно завръщане след контузии.
Терапията, обаче, може да се прилага с еднакъв успех при всички видове болки (включително и мигрена), след операции, при незарастващи или бавно зарастващи рани, всякакви хронични дегенеративни заболявания като ревматизъм, артрит, остеопороза и др., при травматични или дегенеративни промени на мускулатурата както и при спастични мускулни съкращения, каквито се наблюдават при хора с увреждания.
В стоматологията този подход все повече се налага като средство за систематична предварителна подготовка при регистрирането на позицията на долната челюст. Приложението й след операции намалява отока.
Х. Ортман: Как бихте определили терапията?
Д-р У. Рандол: Исторически погледнато, матрично-ритъмната терапия е една конкретно насочена към скелетните мускули вибрационна терапия и може да бъде описана като развита версия на класическия масаж с вибрации. Този масаж традиционно е описан като ефективен метод в рехабилитацията и спорта, но естествено е много труден за терапевта и следователно употребата е ограничена поради малката дълбочина на действие. През годините матрично-ритъмната терапия се е доказала като успешна ритмична, дълбоко проникваща микроекстензионна техника, която целенасочено въздейства на физиологичните контролни процеси. Следва тя да се приема като допълнение към методите на физиотерапията, остеопатията и мануалната терапия.
Х. Ортман: Искате да кажете, че терапията е едно допълнение към физикалната терапия, което винаги е било неразделна част от регулаторната и холистичната медицина, но взима под внимание напредъка в научната област днес?
Д-р У. Рандол: Точно така. Развитието, което доведе до матрично-ритъмната терапия, за мен е логичен научен подход в рамките на миниатюризацията през миналия век. Хирургията се разви до микрохирургия и физиотерапията открива нови хоризонти на клетъчно ниво, където взаимодействията между информации, процеси и структури по принцип се сливат.
Това е принос към регенеративната медицина, нов клон на науката. Това е област на биомедицината, която се занимава конкретно с процесите на отглеждане на тъкани и механизмите за самолечение. Тук физико-химичната среда (извънклетъчния матрикс), която регулира клетъчните процеси чрез т.нар. епигенетика, играе все по-голяма и важна роля. Става дума за интересни пресечни точки между клетъчната биология на микро равнище и терапевтичните последствия на макро ниво, от които в момента се получават вълнуващи теми за проучвания.
Х. Ортман: Този изследователски процес, който описвате, е изключително интересен, но разочарованието идва в ежедневната практика на физиотерапията, където се сблъскваме с все повече ограничения от страна на здравните каси. Времето, определено за дадена процедура, става все по-малко. Колко важна ще е физикалната медицина за в бъдеще?
Д-р У.Рандол: Понякога си мисля, дали физикалната медицина към сегашния момент не е на най-правилния път към рационализацията. Времевите задания вече са преминали своя пик, така че процедурите въобще не действат на пациента. Забравя се, че при много методи на физикалната медицина най-важен е човекът, а не някакъв уред и че на това се дължи ефектът на терапията. В хирургията се заплаща не на скалпела, а на този, който си служи с него.
Терапевтът винаги въздейства върху регулаторните механизми на биологичната система и не обработва просто едно пасивно парче дърво или мая при лечението, поради това трябва да се постигне устойчивост на терапията, не на последно място и чрез разговор с пациента, при който в най-широкия смисъл на думата да му се предаде един "Наръчник на тялото".
В нашето общество здравето се приема като въпрос на информираност. Досега нито сложната технологична диагностика, нито правните норми са доведели до икономически издържани решения. Това е жалко, защото физикалната медицина в началото на 20-ти век процъфтява във връзка с цялата курортна традиция.
А в момента, аз виждам физикалната медицина във връзка със задържането на ресурсите на курортите като пасивно европейско наследство на забравената традиционна медицина, такава каквато все още се практикува от Ордена на Бенедиктинците. Научна физиотерапия може да се развива само с разбиране на клетъчната биология.
Разбирането се ускорява чрез аналогични концепти от модерното управление на качеството, тъй като при внимателен преглед лесно се открива, че биологията е всъщност една добра система за управление на качеството. Резултатът от адаптирането на процесите към нови стимули определя дали ще се появят симптоми или не. А днес, повече от всякога, става дума за физически стимули, които ние отново трябва да установим в здравеопазването и ежедневието. За в бъдеще, а Вие със сигурност сте дочули това и при това събитие на GZM, пред физикалната медицина се открива светло бъдеще, свързано с природните ресурси. Нужен е просто кураж да се следва предначертания от науката път към традиционната медицина на 21-ви век.
Въз основа на процес-ориентираната биомедицина, пространствено-времевите модели играят важна роля. Самоорганизацията, синхронизацията, генерирането на решения, потенциалът и самолечението са други развиващи се области, при които отново се усеща и влиянието на на духовността.
Х. Ортман: Г-н д-р Рандол, благодаря Ви за отделеното време и за разговора.
