Новите модели на терапия и терапевтичните стратегии, които довели до тези добри резултати, първоначално не били насочени към унищожаването на туморните клетки. Възможността да се повлияват клетки чрез екстрацелуларния матрикс ставала все по-значима.
Появили се много въпроси:
- Какви са функционалните, организационни процеси, резултиращи от полета, както и клетъчните и молекулярните ритми?
- Дали се основават на клетъчната структура и извънклетъчния матрикс?
- Какви възможности е имало да се наблюдават живи клетки?
- Колко важни са описаните още през 1852 от Р. Вирхов "Клетъчни територии" за диференцирането на клетките?
- и много други...
Налагало се регулаторният ефект на извънклетъчния матрикс да се изследва допълнително.
Матрично-ритъмната терапия възниква като практическо следствие на проекта "Клинично ориентирани фундаментални проучвания (1991-1998)" към университета в Ерланген.
